Ох, как се притеснявам.
Адски много искам да си имам приятел!Искам да усетя отново какво е да има някой до мен, да ме защитава, обича, подкрепя.Да усетя тръпката от това къде е той, когато се сетя за него и какво ли прави в този миг...Любовта е толкова "розова" и в същия момент, толкова страшна.
Как ми се иска отново да я усетя.
Не разбирам има толкова много момчета, а аз не харесвам нито едно от тях.Може би търся идеалния, или не, по-скоро.....различния.Повечето момчета вече си търсят момичета само за бройки или за е**не.Аз не си търся такъв.Може би и затова одрязах толкова много момчета, които ми предложиха, може би защото не намирам в тях това, което търся....а кога ще го намеря.Вече не искам да сам сама, искам да имам човек до себе си, но нали е казано, че и щастието страда.Аз обаче се крипя на мисълта, че който търси намира и затова предпочитам да търся, от колкото да чакам.