Болка и тъга и после в мрака
една безмълвна тишина.
Той и тя стоят сковани,
болка и тъга-една незбъдната мечта.
Сълзите бавно
по бузата се стичат
и после самота-отиде си любовта.
Радост и упора вече няма,
остават просто вече,
една сълза и умираща душа.
Но всеки мъката забравя
и се връща любовта.
Сетне пак пред тебе 
се отваря една прекрасна красота.
За жалост тя все някога ще си замине
и за това аз ще си остана
с мойта болка и тъга.

Болка и тъга е любовта,
но я пазим чак до старостта!
Усмивки!

В любовта няма тъга, а само красота...
Поздрав!