Eto go i moqt pyrvi izmislen razkaz ......... Навън беше тъмно. Небето се сгъсти, а събраните листа, които бяха на куп, се заразмърдаха и разпръснаха на всички страни. Всичко бе толкова мрачно... само един човек, едно младо момиче, едно още невинно създание стоеше в мрака. Може би от времето, но това момиче имаше дупка в сърцето си, а очите... толкова дълбоки... в тях се виждаше само болка. Нищо не беше от значение вече за нея ! Сълзите, които се стичаха нежно по бузите й, падаха върху един лист хартия, който тя държеше. По целия лист имаше образувани мокри следи, на някои думи мастилото дори вече се беше леко размазало... Момичето продължаваше да стои в мрака и да чете отново и отново едно и също писмо. След всяко едно прочетено изречение... сякаш един нож се забива бавно, лека по лека, навътре в сърцето й и й оставя рана за цял живот ... ! Незнайно защо обаче момичето не обръщаше внимание на тази болка... Не чувстваше нищо ! Невиждаше смисъл да чувства, щом нейните чувства й доставят единствено болка и сълзи... Искаше й се повече да не чувства, но неможеше... сърцето й вече чувстваше и не можеше да го спре ! Черните й коси започнаха леко да се развяват от вятъра, а сълзите й продължаваха да капят. За миг тя укокори очи... разтърси глава и погледна нагоре.. нагоре към небето. Виждаше безброй звезди, които блещукаха радостно на фона на вече посивялото небе. Продължаваше да гледа... сълзите й за миг спряха, а очите й продължаваха да мигат към звездите.... “ Нищо интересно ! “ – мислеше си тя докато ги гледаше... – “ Толкова много звезди, а нито една не е самотна ! “ ... Очите й отново заблестяха... Ножът се заби по – дълбоко и капките сълзи отново се плъзнаха по бузите й. Погледа й се снижи и тя отново започна да чете... Искаше да бъде свободна, а не душата й да е заключена и да е в плен на любовта... Колко болка бе изпитала тя, колко мъка беше поело сърцето й, колко сълзи беше проляла и колко болна беше душата й... Тя бе изпитвала само болка... незнаеше що е щастие, а искаше да разбере ! Никой не я чуваше, а колко по лесно би било за нея поне някой да я види... Беше се примирила с всичко... Животът и беше празен ! От очите й продължаваха да се стичат сълзи... В един момент тя стисна силно листа.... стисна го здраво и не спираше да го стиска... Вече се беше предала ! Нямаше повече сълзи... нямаше повече болка... нямаше повече чувства... ! Когато се прибра в стаята си... нищо не правеше – просто гледаше в една точка и нищо не правеше... Така мина и целият и живот ! От онзи миг в който спря да плаче и стана от люлката с писмото в ръка, нито говореше, нито показваше изблик на чувства... Отказа се от всичко... Една седмица след случката се отписа от най – елитната гимназия, за която бе мечтала винаги и бе постигнала тази мечта... За нея приятелите й не съществуваха. В продължение на години те се опитваха да я разсмеят и да я върнат към живота, но усилията им бяха напразни. Тя се отдели от тях... Не отговаряше на обажданията им, нито на семейството си, нито на който и да било друг ! За нея всичко бе мъртво ! След дълги години на мълчание и безчувствие, тя стана от клатещия се стол и взе дървения бастун, който бе подпрян до масата. Белите й коси бяха безжизнени, а очите й все така дълбоки и втях не се виждаше нищо... бяха толкова празни. Влезе в стаята си, отвори малката кутийка, която стоеше толкова години на нощното й шкавче неотворена... Вътре бе онова писмо, което срути живота й ! Легна на леглото и отново започна да чете вече забравените изречения... В този миг... мигът в който тя отново започна да чете, в очите й отново проблесна онази искрица на чувство... Сълзите отново се стекоха по бузите й... Чувството на болка и самота отново влезе в душата й... Последно чувство... последен удър с ножа... последна сълза... последна дума... “ Сбогом ! “ ... Последната сълза на чувство ! Тя затвори очи и никога повече не ги отвори ! В стаята беше толкова самотно... така затвори очи тя... без любов, само болка, тъга и самота.... А единственото нещо което искаше е да бъде щастлива ! Но така й не получи единственото си искренно желание, за което се моли цял живот..!